Организация Аскола

Кредитни съвети от Аскола

Качество на актива на банките

Posted on January 13, 2014 in Инвестиции by


Качеството на актива зависи от начина на функциониране на банковия мениджмънт. Влияние-оказват:
- общата „околна среда” за функциониране на банката;
- обхватът и спецификата на района, който банката обслужва и възможностите за диверсифициране пласмента на активите;
- наличието или липсата на методика за достатъчно ясна
- оценка на оправданите стопански рискове при пласмента на активите;
- степента, в която е въведен банковият маркетинг;
с- равнителната стопанска и управленческа свобода, с която разполагат поделенията на банката (клонове, представителства, филиали);
- възможността на банката да осъществява международни операции на паричните и капйталовите пазари и др.

Сумата на активите, приети като база (в знаменателя), се съпоставя (в числителя) с:
- паричните средства
- сумата (паричния еквивалент) на държавните ценни книжа
- вземанията от финансовите институции
- вземанията от клиенти
- сумата на финансовите дълготрайни активи
- стойността на другите активи
Най-голямо практическо значение при определяне качеството на активите има качеството на кредитния портфейл, с който търговската банка оперира. Определят се следните по-важни съотношения:
- между краткосрочните заеми и общата сума на заемите
- между дългосрочните заеми и общата сума на заемите

Рискът на банките се минимизира, ако намалява относителният дял на дългосрочните заеми в общия размер на кредитните вложения. Банковите специалисти акцентират върху наличието на достатъчно ресурси (с различен режим на срочност), които да обезпечат предоставянето на заеми и online кредити. Търговските банки са склонни да предоставят предимно краткосрочни заеми, което е обусловено преди всичко от механизма за формиране на кредитните ресурси и тяхната срочност.
Обикновено обезпечаването на заемите в национална валута се подсигурява и от оценката на съотношенията:
- привлечени средства на клиенти към всички заеми на фирми —депозити и заеми от кредитни предприятия към всички заеми на фирми.
При анализа на кредитните портфейли се отчита обстоятелството, че банките заделят провизии за трудносъбираеми и несъбираеми заеми. Тяхната сума се съпоставя с общия размер на кредитните вложения.

Инвестиционни стратегии

Posted on November 18, 2013 in Инвестиции by

В раздела “финансови инструменти” са представени примери на инструменти лишени от риск и на тези, които са най-рисковани. Инструментите, които не съдържат риск не изискват никаква стратегия, поради простата причина, че вложеният капитал не е изложен на пазарни колебания. Без да се взема под внимание, колко е нисък процентът на вложения капитал, той винаги расте в абсолютен смисъл. Единственото съществено решение е изборът на институция, от която купуваме тези инструменти (евентуалност за банкрутство на фирмата).
Рискови финансови инструменти са тези, чиито цени са подложени на пазарното колебание. Инвеститорите трябва да предвиждат, дали избраните инструменти ще имат тенденция към увеличаване или към намаляване на цените и поради какво. Например, срочните контракти на стоковите борси и опциите са най-рискованите, когато ги продаваме на най-високата цена, в сравнение с цената на която сме ги купили.
Между тези две крайности съществува свят на облигациите, акциите и фондовете, базиращи се на облигациите и акциите. Използвайки тези финансови инструменти, трябва да се ръководим от концепцията на общата печалба, която се състои от две части. При облигациите това е процент от облигациите, плюс или минус разликата в цената на купуването и продаването на облигациите, а при акциите -дивидентите, плюс или минус разликата в цената на купуването и продаването на акциите. В Таблица 7 е представена общата печалба от различните инвестиции и нивото на инфлацията за време от 63 години. През анализирания период средно постигнатата печалба от акциите (9,8%) е превишила средната печалба от облигациите на фирмите (4,8%) с 5%, от дългосрочните правителствени облигации (4%) с 5,8 % и от краткосрочните правителствени облигации (3,5%) с 6,3%. Нивото на инфлацията е било средно 3%. Таблица 7 не взема под внимание дохода от банковите сертификати поради това, че те са въведени за първи път през втората половина на шестдесетте години. Понеже рискът на банковите сертификати не превишава значително риска на краткосрочните правителствени облигации (Т – Bills), можем да допуснем, че за времетраене от 63 години биха донесли доход от порядъка на 3,8% в сравнение с дохода от 3,5% за краткосрочните правителствени облигации.
Акциите донесоха общ доход 9,8% годиишо; над 4% от дивидентите и над 4% от увеличаването на цените на акциите.
Таблица 7 показва също така и колебанието на цените на акциите. В някои години инвеститорите са губили пари, дори прекалено много пари. През 1982,1983 и 1985 година инвеститорите получиха много големи печалби. В това се състои рискът от инвестиране в акциите.
Анализирайки печалбите от акциите установяваме, че 44 години донесоха доход, а 19 години- загуби. Дори в годините на печалбата, доходът от акциите се различаваше значително.
Да допуснем, че инвеститорът е купил акции, които е държал в продължение на 10 години и са му донесли средно 9,8% годишен доход. Да предположим по-нататък, че нашият измислен инвеститор през нито една година не е понесъл загуба. Дори при това положение рискът би присъствал непрекъснато, поради това, че през първата година инвеститорът може да получи
печалба – 20%, през Втората -1%, през третата -15%, а през четвъртата – 3% и т. н.
Инвеститорът просто не може да знае каква ще бъде неговата печалба през дадена година. Печалбата на инвеститора обикновено се движи около 9,8%, което означава, че той би загубил част от времето, ако има печалба по-ниска от 9,8%.
Знанието, за това, че инвестирайки в акциите ще спечелим 9,8% годишно, в сравнение с 3,8% при инвестирането в банкови сертификати, би било утеха, ако ни чакаха годините 1930 (-24,9%) и 1931 година (-43,3%) и напоследък 1973 година (-14,7%) и 1974 година (-26,5%).
Акциите са рисковани. Те са значително по-рисковани от банковите сертификати. Сравняваме печалбата от акциите и сертификатите. Печалбата от акциите беше с 6% по-висока от дохода получен от банковите сертификати. Ако 6% разлика в доходите не изглежда голяма, трябва още веднъж да се проанализира таблицата на свиващия се процент (Таблица 1).
А ето и друг пример, този път за сметка IRA. Капиталът на инвеститора, заплащащ всяка година
2.000    лева в продължение на 30 години е 60.000 лева. При свиващ се процент равен на 3,8%, състоянието на нашата сметка ще се увеличи до 113.000 лева, а при 9,8% до 349.000 лева. С други думи, инвестициите в банкови сертификати няма дори да удвоят нашите инвестиции, а вложенията в акциите ще донесат печалба, равна на 289.000 лева.
През 1988 година банковите сертификати донесоха доход в границите на 8%. Инвеститорите могат да се запитат, защо трябва да поемат риск. Светът е все повече усложнен. Бъдещата печалба от акциите не трябва да се ограничава до 9,8%. Подобно и доходът от банковите сертификати вероятно ще се промени.